Това някаква част от реч 1
Значение местоимение, неговите морфологични белези и синтактична функция
Местоимение - самостоятелна част на речта, която сочи към обект, знак, номер, но не ги назоват.
В зависимост от стойностите, изразени и граматични особености освободени девет цифри на местоимения: лични, възвратни, притежателни, въпросителни, относителни, неопределени, отрицателни, демонстративна, определящ.
Като се започне формиране на по-голямата част от местоимения - форма на именителен падеж единствено число.
Всички промени по случаи местоимения (I, ми (за) мен), някои - в отпуск (като тази) и номера (това, те).
Синтактичен функция на местоимение, зависи от това каква част от речта е думата свързани. Местоимения. посочване на предмет корелативна с съществителните в изречението и изпълнява функциите на съществителни (I, ти, той, кой, какво, и т.н ..), както и местоимения. което показва, посочване корелативна с прилагателни и да изпълнява функции в прилагателни изречението (ми ти чиито които такива и др.), като например:
Вие - на небето и водата. (D. Merezhkovsky)
Това те миришат. тогава приемник,
Тъй като те в момента играят. (VI Кънев)
В сънищата си - вашите минути:
Мемфис очите си. (Bryusov)
Лексикално-семантични местоимения ниво
Като се вземат предвид лексикални и семантични характеристики са следните местоимения ниво.
Някои обезщетения въпросителни и относителни местоимения се разглеждат по същия въпросната група, относителни местоимения.
За местоимения могат да се отнасят и думи двете двамата, тъй като те все по-често не изразяват количествената стойност на "две" или "две", "две" и местоимението сочеща "и той и другите", "и тя, а другият ". Ср И двата получи наградата. - И двете са отпуснати. И двете момичета пострадаха по време на инцидента. - И тя, а другият пострадал при инцидента.
Група лични местоимения представляват думите: Аз, ти, той (тя, то), ние, вие, те.
Местоименията на 1-ви и 2-ри лице единствено и множествено число форми показват тези участници в диалога - на говорещия и събеседник: Аз, ти, ние, вие.
Местоимения трето лице единствено и множествено число показват лицето или хора, които не участват в състезателен диалог или обекта, посочени, обсъждани или ще бъдат обсъдени в бъдещето: той, тя, то, те са.
Граматически особености на личните местоимения. 1) са оформени лице; 2) има формата на номера; 3) местоимения трето лице единствено число имат вид на формата; 4) случаи форма косо се формират от различни бази, т.е. суплетивен начин (I - мен, мен, - ти, ти и той - той, той, тя - нея, ,. Те - те, като ги и т.н.). ,
Лични местоимения трето лице, ако се използва с предлозите, могат да бъдат под формата, и започващи с: той, него го тях, заедно с него. Без първоначалната н, тези местоимения не се използват с някои Предлози производни: благодарение на него, нея, тях; въпреки него, нея, тях.
Лично mestoimeniyaego, то те трябва да бъдат разграничавани от едноименните притежателни местоимения му, й ги. Предложения лични местоимения често се отнасят до глаголи и да действат като добавки, като пазач веднага го видях. Невъзможно е да не се обичат. Те имат много работа. Притежателни местоимения му, й ги, са склонни да се обърнете към съществително, действат като определенията, например: Очите й блестяха от щастие. Брат му, много приятели. Това е подарък за дъщеря им. Притежателни местоимения, като се използват предлозите не разполагат с достъп до. Ср за него - за приятеля си; за нея - за приятелката си; за тях - за техните приятели.
Местоимение втория човек в множествено число може да се използва, когато се позовава на едно лице като учтив форма. В този случай, местоимение често се изписва с главна буква, например: Сърдечно ви поздравя за празника. Желая ти всичко най-добро.
Възвратен местоимение "аз"
Група възвратни местоимения представлявани от себе си дума. Други думи в тази група не го правят.
Граматически смисъл на самия рефлексивен местоимение - посочване на въпросното лице.
Граматически функции рефлексивен местоимение. 1) не образува поименно; 2) не разполага с формата на лицето, номер, пола.
Самата Рефлексивна местоимение е без първоначална форма, тя варира само в косите случаи. Може да се отнася към някоя от личните местоимения на трите лица: Купи си книга. Тя купува книга. Те са купили книгата.
Предложението рефлексивен самото местоимение изпълнява функцията на добавка: Бих се радвал да се поглезите, направи малък подарък.
Възвратен местоимение форма сменяем да се разграничава от местоимения, приблизителната стойност на частицата. Ср Той е намерил работа. - Има в момента, и за нищо не мисля така. Помощ за себе си. - Пиесата не е много така, така. В този случай, самата дума не се открояват като независим член на присъда, както се подчертава от думата, към който.
Група на притежателни местоимения направи думи: моето, твоето, нашето, твой, си я, им, им.
Граматически смисъл на притежателни местоимения - препратка към даден обект, принадлежащ човек въпросния (този човек може да се казва източникът или трето лице).
Граматически функции притежателни местоимения. 1) има единствено и множествено число; 2) да има оформя натура; 3) се променя по случаи по вид прилагателни (с изключение на местоимения той, тя, те).
Местоимение си я, техният произход е родителен падеж под формата на лични местоимения той, тя, те; имат род и число, но не се променя по случаи, но може да се комбинира с съществително във всеки случай, например: Той видя баща си. Той се срещна с баща си. Той се гордееше с баща си. Той говори на баща си.
Въпросителни и относителните местоимения
Група въпросителни местоимения правят думи: кой, какво, как, какво, кой, чийто, колко.
Въпросителни местоимения изразяват въпрос за този въпрос, или числен знак в въпросителни изречения.
Тези местоимения, които се използват за свързване на прости изречения в комплекс, представляват група от относителните местоимения. Ср Кой дойде? (Въпросителна) - аз не знам, които дойдоха на (относително).
Граматически особености на въпросителните и относителните местоимения. 1) местоимение кой, какво, колко не разполагат с вид на вид и брой варира в зависимост от случая; 2) местоимение бизнесмени, чиито промяна на делото, номер и раждане, опирайки се на прилагателни тип, като например: Чия \ \, не- ортогоналност-к-его. един чиито-к-го, един чиито-к-и м. (А) не-ортогоналност-й-ОМ.
Група неопределено местоимение направи думи: някой, нещо, някои от тях, някои от тях, някой, нещо, или нещо, някой, някой, нещо, някои от тях, някой, нещо, някои от тях, някой, някой, нещо, има такива, на някой друг, а на няколко под.
Граматически смисъл на неопределено местоимение - препратка към неопределен кръг обект атрибут.
Неопределен местоимение въпросителна форма на използване декодери и не-Koe и наставки -Какво или, един ден.
Граматически функции неопределено местоимение е същата като тази на въпросителни местоимения, от които те се формират. За разлика от местоимения имат само едно нещо и това не се променя.
Група от отрицателни местоимения направи думи: никой, нищо, не, никой, никой, никой, нищо.
Граматически смисъл на отрицателни местоимения. 1) отказ на наличието на всеки обект, номерът на атрибут; 2) укрепване на негативния смисъл на цялото изречение.
Отрицателните въпросителни местоимения се образуват чрез добавяне на частиците-добрите кутии и аудиото и не са същите характеристики като на въпросителни местоимения.
Граматични характеристики на отрицателни местоимения са същите като тези на въпросителни местоимения, от които те се получават.
Местоимения никой и нищо не поименно и се използват само в безлични изречения: Не можем да обвиняваме никого за случилото се. Той нямаше нищо общо.
Местоимения никой, нищо, не, никой не е обикновено се използва в едно изречение глаголът с отрицание: никой не вярваше, че няма знаци и др ...
От нищо местоимение винителен форма се формира само с предлог: без значение какво.
Група демонстративен местоимения правят думи: един, това, това, е, че, като един вид (остаряла.) Каква (остаряла.), Това (остаряла.), Гореспоменатото (остаряла.).
Граматически смисъл демонстративен местоимения - избор между всеки друг обект, функция, суми.
В slozhnopodchinonnom изречение може да действа като индексни думи.
Граматически функции демонстративен местоимения. 1) имат единствено и множествено число (с изключение на местоимение); 2) имат вид форма (с изключение на местоимения); 3) промяна на дела по вид на пълни и кратки имена на прилагателни, имената тип на цифри (като местоимение).
Някои лингвисти се отнасят към категорията на демонстративен местоимения, и двете думи и двамата да означава "един, а другият", "този, а другият": И двамата ученика издържали изпита. - И той, а другият успешно издържали изпитите. И двете момичета получиха подаръци. - И тя и другите получени подаръци.
Група атрибутивни местоимения правят думи: самостоятелно, най-много, всичко, всеки, всеки, някои от тях, който и да е, на друг, всеки, във всяко едно отношение.
Граматически смисъл на атрибутивни местоимения - определение на обекта в редица други елементи.
Граматически функции атрибутивна местоимения. 1) има и множествено число (всички, всички); 2) има формата на рода (всички, всички, всички); 3) промяна на случаи (всички, всички наоколо, и така нататък. Г.).
Местоимения себе си и най-много склонение се различават само в именителен падеж и акцентът (той) е къщата, самата къща - (по ред) на къщата, самата къща.
С помощта на местоимения много образ на комплекса формата на суперлативи прилагателни имена качество: красиви - най-красивата, вид - най-добър, чист - много свеж.
Местоимението той може да има две значения: 1) стойността на усилвателна дума, когато съществителното или лично местоимение: Той самият главницата е; 2) значението на "сами по себе си, без помощ": Той е решила проблема.
В упадък на местоимения разделят освобождава голямо разнообразие от видове и форми, както и случаи на различни форми на образование от основните неща.
1. Деклинация личната ви mestoimeniyya; ние ви; Той (тя, тя), каквито са.
Форма косо случаи на личните местоимения имат различен подход, различни от именителен падеж.
8. местоимения са това, не е намалял някой, нещо такова.
Морфологични местоимения анализ
Морфологични местоимения анализ включва два постоянни характеристики подбор (характеристики изпразване и по значение деклинация) и три непостоянен (род, и броят на смъртните случаи). За лични местоимения като постоянна характеристика също да посочи лицето. Извършване морфологични местоимения анализ. Трябва да знаете, на специфичния си характер на част от речта: местоимение се отнася за обекти, функции и количество, но не ги назоват. Това е важно при формулирането на общата стойност на местоимението. Вие също трябва да се обърне внимание на факта, че само промяна на случаи, общи за всички рангове на местоимения (това е общ признак на непостоянен).
Схема морфологичен анализ местоимения.
II. Морфологични особености.
1. първоначална форма.
2. Постоянни симптоми:
1) изхвърлянето значение;
2) Характеристика на наклон.
3. малко или никакви признаци на:
III. Синтактичен функция. Служителят бил объркан и се оглеждаше на пръсти, с червено лице и биещо сърце, отиде в стаята си. (Куприн)
Примерни морфологичен анализ местоимения.
I. Неговият - местоимение, тъй като сочи към обект принадлежи.
II. Морфологични особености.
1. първоначална форма - собствената си стая, сам.
2. Постоянни симптоми:
1) собственически, значение корелира с прилагателното;
"Фокс" 2) навежда като тип прилагателно.
3. малко или никакви признаци на:
1) винителен;
3) единен номер.
III. Местоимението "тяхното" е в съответствие с "стая" на съществително, следователно, функциите предложението като съгласувано определение.